Остана само утехата и сълзите,
другото е -пръст, тишина, цветя,
безкрайно мълчание,пустота.
Останаха само въпросите без отговор-
защо е това наказание и за какво
е това страдание,скъпа е тази цена
дето плаща душата ми в този живот.
Адът е тук на земята, ако го търсите,
ето го в душата ми е, там в дълбокото,
в най-тъмната пропаст,в дълбоката бездна
на сърцето ми осиротяло и без дъх вече,
но и раят е до него,пак тука е, и ангелите са тук,
в мене заедно с демоните се борят за сълзите ми.
Защо само на задушниците се освестяваме,
че сме земни,грешни,лакоми и алчни за злини?
Но там пред мраморните плочи сме смалени,
ниски като тревата и беззвучни като камъка.
Простете ни ,заради утехата и мириса на вино,
заради пламъка ярък на свещите
и укора в очите на децата ни!
Простете ни ,че забравяме понякога
за смеха ви и думите ви!
Грешни сме,обикновени сме все още,
дано успеем да измием срама си
докато дойде нашето време за онзи път
към вас и срещата ни там, оттатък.
Дотогава ще крием съвестта си
на всяка задушница в свещи и вино.
Павлина Русева 

Трудно се и преодолява, а знаем че трябва.
Подкрепата е добре дошла, но често свършва бързо.
Трябва да крепим подкрепата.
Тя краси8 живота.