затова тя е болка на душата, защото търси и носи

Днк- то на тази нежна и изтерзана душица.

Болката идва и в радостта на устните,

идва, когато сърцето пее за победата,

Болката е същността ,че си жив и си човек.

Ако не те боли, ако не те гризе червея на съмнението,

ако съвестта ти спи спокойно под юргана на равнодушието-

как тогава си човек,как имаш сърце и душа?

Болката не може да си избере кога да излезе наяве,

тя извира като буен поток из недрата на мъката,

мъката човешка, дето всеки понякога изпитва.

Но бързо забравя и отминава тая на приятеля си.

Защо е това бездушие и тази лицемерна маска?

Не крийте болката си,  споделете я!

Само така ще съм сигурна,че сте човеци.

Павлина Русева